Компоненти на компютъра

Компютър. Основни понятия, компоненти на компютъра, видове памет, входящи и изходящи устройства

Традиционно курсовете по информатика фокусират вниманието си върху компютъра като централен по отношение на информационните технологии. Това вече в голяма степен не е актуално и правомерно. Информационните технологии, използвани днес за решаване на различни проблеми далеч надхвърлят компютъра по разнообразие като включват: телекомуникационни мрежи, факс машини, принтери, работни станции, програми за обработване на графика, текст, бази данни, електронни таблици, предпечатна подготовка, мултимедия и видео комуникации. Проблемите сега се решават обикновено не на ниво отделен компютър, а на ниво различни дигитални средства, свързани в мрежа.

По такъв начин, проблемите, решавани с тези изброени технологии, вече далеч не могат да се сведат до текстообработка. Дизайн, визуализация, комуникация и групова помощ са някои от проблемите, които технологиите решават сега. Поради това, вместо да се фокусира вниманието върху компютъра, всички технологии следва да работят заедно.

Независимо от казаното по-горе, компютъра продължава да играе фундаментална роля в дигиталната революция. И за да се разбере многообразието от съвременни информационни технологии и начина, по който те работят заедно, човек трябва да знае как компютъра обработва и представя информацията.

1. Компютър. Основни понятия

В най-общ смисъл, компютър е всяко средство /машина/, която приема данни от средата, обработва ги по определен логически или математически начин и произвежда резултати, които предава пак на средата.

По-конкретно, модерният компютър е физическо средство, което приема данни от средата, трансформира ги чрез определена програма за съхранение и обработка и предава информацията до различни други средства /машини/. Ключови думи тук са приемане, въвеждане (input), обработване (processing) и предаване, извеждане (output), както и съхранение. Скоростта, капацитета и характеристиките на обработката на информация на компютрите определят тяхната роля в решаването на проблеми.

Съвременната компютърна система се състои от централен процесор (Central Processor Unit - CPU), първично съхраняване, оперативната компютърна памет (primary storage), входящи средства (input devices), изходящи средства (output devices), вторично съхраняване (secondary storage) и комуникационни средства (communication devices).

Характеристиките на централния процесор (ЦП) и първичното съхраняване /оперативната памет/ в голяма степен определят скоростта на компютъра и неговия капацитет за решаване на проблеми. ЦП обработва суровите данни в подходяща форма и контролира другите части на компютърната система, докато оперативната памет временно съхранява данните и програмите по време на обработката. Входящите устройства, такива като клавиатури, мишки, оптични скенери, лазерни писалки, превръщат данните в електронна форма, за да бъдат обработени от компютъра. Изходящите устройства, такива като принтери, видео дисплей терминали, превръщат електронните данни, произведени от компютъра във форма, разбираема от хората. Устройствата за вторична /постоянна/ памет съхраняват данните и програмите, когато те не се използват за обработка на данните. Комуникационните средства позволяват на компютъра да се свърже с мрежите.

компютърна система

1.1. Централен процесор и първично съхранение на информацията

Централният процесор е отговорен за обработката на символите, числата и буквите, а също така и за контрола на останалите части на компютърната система. Както се вижда от схемата, ЦП се състои от контролна част и аритметично-логическа част. ЦП често се разполага върху полупроводников чип (силиконов чип, на който са гравирани хиляди, а понякога милиони ел. вериги) с полупроводникови чипове за локализираната наблизо първична памет.

1.2. Първично съхраняване

Първичното съхраняване, наричано още основна памет или първична памет, съхранява програмните инструкции и данните, които се използват от тези инструкции. Данните и програмите се разполагат в първичната памет преди да бъдат обработени, между отделните фази на обработката, и след като завърши обработката, преди да бъдат освободени като изходяща информация или да бъдат върнати във вторичната памет.

Когато данните или програмните инструкции се намират в първичната памет, те се съхраняват в позиции, наречени байтове. Всеки байт съхранява само един единичен знак от данни има уникален адрес, така че да може да бъде локализиран /намерен/, когато това е нужно.

шини

Компоненти на компютърната система

компоненти на компютърната система

Както се вижда от схемата, комуникацията в компютъра се осъществява на няколко равнища с т.нар. условно шини.
  • шината за адресите- носи сигнали, използвани за локализация на определен адрес в компютърната система;
  • шината за данните- носи данни към и от първичната памет /оперативна памет/;
  • шината за контрол- носи сигнали, определящи дали данните да се четат или пишат от или към адреса, определен в първичната памет или от и към входа или изхода. Часовника на системата помага за регулирането на темпото на извършване на операциите в системата.

1.2.1. Аритметично-логическата част /АЛЧ/ осъществява аритметично-логическите операции с данните. Тя добавя, изважда, умножава, дели и определя дали числото е положително, отрицателно или нула. Тази част може да прави логически сравнения между две числа, да определя по-голямо и по-малко число, както и равенство. Тя също подлага текста на логически операции.

1.2.2. Контролен панел- контролира и координира другите компоненти на компютъра. Чете съхранените програмни инструкции една по една, и в зависимост от това какви задачи й поставя програмата, тя насочва другите компоненти на компютърната система към изпълнението им.

Основен машинен цикъл на работа на компютърната система

Контролния панел ключов елемент в осъществяването на основните операции на централния процесор, наричани "машинен цикъл". Машинния цикъл се състои от две части: 1-та се нарича инструкционен цикъл, при който инструкциите се извличат от първичната памет и се декодират, а 2-та се нарича изпълнителски цикъл, при който изискваните данни се локализират /изпращат по предназначение/, инструкциите се изпълняват и резултатите се съхраняват.

Компютрите използват бинарна цифрова система. Работи с "1" и "0" и чрез тяхната комбинация представя определени данни. Цялата информация в компютъра трябва да бъде представена в този вид - "1" и "0".

Най-често използваният код за декодиране на специалните кодове на човешката комуникация в бинарен е ASCII (American Standard Code for Information Interchange). Например кода на "А" е 1000001. Енкодерът е част от CPU Control Unit. Всяка 1 или 0 се нарича bit, което е акроним за Binary digit. А осем бита заедно формират 1 byte. Един байт е еквивалентен на един знак от клавиатурата (няма значение кой). Всички данни могат да бъдат преобразувани в бинарна система, графиката също. Там, където в квадрата има цвят е единица, а там където няма - 0. Процесът на конвертиране на едно обикновено изображение в единици или нули от компютъра се нарича Digitizing- съхраняване на образ или звук с цифри. Малките точки (малки квадратчета) се наричат pixels. Където има черна точка, компютърът ще го съхрани като 1 в паметта. Степента на сивото ще зависи от това доколко то се приближава до черното. Колкото повече попълнени точки има, толкова по-хубава е картината. С колкото по-малко точки е рисувана картината, токова по-малка ще бъде цялата картина (low resolution). Колкото по-големи възможности за представяне в брой точки има един монитор, толкова по-добра разделителност има той (High resolution).

Звука, както и картината може да се конвертира дигитално. Звуковите вълни за тази цел трябва да се представят като образи.

2. Видове памет

2.1. Първичната памет /вътрешна/

Реализира се върху полупроводникови чипове /платки/, изпълняващи запаметяващи функции. Всеки от тях се използва за различни цели.

2.1.1. RAM- Памет с произволен достъп /Random Access Memory/ се използва за временно съхраняване на данните или програмните инструкции. Тя е разположена на чипове, които се намират във физическа близост с централния процесор. Единствената цел на тази тези чипове е да съхраняват дигитални данни. Съдържанието на RAM може да бъде четено и променяно в случай на нужда. RAM е непостоянна, което означава, че ако спре тока или се изключи компютъра, съдържанието й изчезва и информацията може да бъде загубена.

2.1.2. ROM- Read Only Memory или такава памет, която може само да се чете. Тя съхранява най-важните програмни инструкции перманентно. Тази памет се нарича още постоянна, защото изключването на компютъра няма да доведе до загуба на записаната там информация. Тя не може да бъде загубена дори и ако някой се опита да записва върху съществуващите инструкции. Някои програми и инструкции се записват фабрично на чип и не могат повече да бъдат изтрити от потребителя. Тази памет се реализира върху интегрални схеми, върху които производителят е записал базовото програмно осигуряване - BIOS.

Постоянната и оперативната памет формират вътрешната памет на компютъра.

2.2. Външна памет.

Тя е за трайно съхранение на програмите, данните и резултатите. Външната памет е реализирана на магнитни и оптически дискове. Записаните във вторичната /постоянна/ памет данни остават там, дори ако компютърът се изключи. Постоянната памет е по-бавна от оперативната, защото тя използва редица електромеханични компоненти, докато оперативната е електронна и има приблизително скоростта на светлината. Независимо от това, вторичната памет е в състояние да изплаща големи пакети информация и данни до първичната. Основните технологии з вторично съхранение са магнитни ленти, магнитни ленти, магнитни дискове и оптически дискове.

2.2.1. Магнитни ленти. Те са най-старата и най-евтината технология за съхраняване на информацията. Те са използвани в миналото със старите компютри и много приличат на касетите за звукозапис, където песните се съхраняват в определена последователност с начало и край. Тази технология запазва информацията като използва уникална комбинация от магнетични точки и немагнетични точки. Магнитни точка представя единица, а немагнитни - нула. Използва се бинарната система за представяне на информацията.Основните предимства на тази технология и ниската цена и големия обем и трайността на запис на информацията. Освен това тя може да бъде използвана многократно. Недостатъка й е, че информацията може да бъде записана само в определена последователност и че е сравнително бавна. Т.е., за да се намери конкретна информация, търсенето трябва да става от началото до края на записа. Магнитните записи са неподходящи при дейност, изискваща бърз и директен достъп до данните.

2.2.2. Магнитни дискове. Най-популярните и важни медии за вторично съхранение на информацията днес са магнитните дискове. Тази технология позволява бърз и директен достъп до данните. Компютърът може да достигне веднага до определени данни, вместо да търси, чрез четене на целия запис.

2.2.3. Твърд диск /Hard Disk/. Това са тънки метални дискове с покритие от железен окис. Множество дискове се въртят със скорост 3500 завъртания в минута. Електронни четящо/пишещи глави ги преброждат непрекъснато в кръгово движение, наречено пътечки (tracks). Данните са записани върху миниатюрни магнитни точки чрез бинарен запис. Всяка пътечка може да съхранява хиляди байта Главите не докосват пътечките на кръжат на няколко хилядни или милионни от инча над тях. Малка частица от човешки косъм може да причини катастрофа на главата с диска.

Капацитета за съхраняване на диска зависи от вида, количеството и подредбата на дисковете в цялостния панел на диска.

Магнетичните дискове имат много предимства, но имат и недостатъци. Напр. необходимостта от резервно /бек-ъп/ копие, влиянието на средата и цената.

2.2.4. Флопи дискове. Преносими, малки, многократно използване. 5 ¼ и 3 ½ инча. Те използват секторния метод за съхраняване на данни. Повърхността на диска е разграфена на 8 или 9 сектора като торта. В повечето дискове всеки сектор може да запомни еднакво количество информация и носи свой уникален номер. Данните се запомнят чрез номера на сектора и техния индивидуален номер. Обема на запазената информация зависи от това, дали може да се записва на едната или и на двете страни на диска (single-sided disks and double-sided disks).

2.2.5. Технология на оптичните дискове. Използва лазерно средство, което записва данните чрез изгаряне на микроскопични точици в спираловидна пътечка.Те съхраняват много повече информация отколкото магнитните дискове. Има два основни начина за разполагане на информацията върху оптичните дискове.

Първия вече го описахме по-горе. Наличието на точка може да се дефинира за нула, а липсата на точка - за единица. Малък, четящ лазер се използва за идентифициране на информацията. Върху оптичния диск може да се съхранява огромно количество информация. Напр. 4.75 инча оптичен диск може да съхранява 660 мегабайта информация, равностойни на 300 хай-денсити флопи дискове.

Втората техника, използвана за многократен запис /rewritable/, прилага лазерно и магнетично поле, за да стопява и магнетизира малки области върху полето на диска.

2.3. Измерване на скоростта, обема на паметта и мощността на компютъра

Как можем да определим дали един компютър може да ни служи за решаването на определен клас проблеми? Отговора на този въпрос има отношение към скоростта, обема на паметта и мощността на компютъра. Много бавните компютри измерват времето на машинния цикъл в "милисекунди"/хиляди секунди/, по-мощните - в "микросекунди" /милиони секунди/ или "наносекунди" /билиони секунди/. Малко много мощни компютри измерват времето на машинните цикли с "пикосекунди" /трилиони секунди/. Най-големите бизнес компютри имат време на машинния цикъл по-малък от 10 наносекунди. Такива компютри обработват над 200 милиона инструкции за секунда. Следователно, скоростта на компютъра се измерва с "милиони инструкции за секунда" MIPS.

Обема на компютърната памет се измерва в байтове. 1024 байта са 1 килобайт. Един килобайт е стандарта мярка за измерване на паметта на компютъра.
  • Килобайт - 1024 паметови позиции;
  • Мегабайт - 1,048,576 паметови позиции;
  • Гигабайт - 1,073,741,824 паметови позиции;
  • Терабайт - 1,099,511,627,776 паметови позиции;
  • Петабайт - 1.12589991 × 1015 паметови позиции;
  • Егзабайт - 1.1529215 × 1018 паметови позиции;
  • Зетабайт - 1.18059162 × 1021 паметови позиции;
  • Йотабайт - 1.20892582 × 1024 паметови позиции.

3. Технологии за ВХОД и ИЗХОД

Входящите и изходящите устройства правят възможно хората да общуват с компютъра. Входящите устройства превръщат данните, програмите и образите във вид, който може да бъде обработен от компютъра. След като компютъра ги обработи, изходящите устройства превръщат резултатите от обработката във вид, който ги прави разбираеми и използваеми от хората. Скоростта, капацитета и достъпността на ползване на входящите и изходящите устройства имат пряко отношение към полезността на компютъра и ролята му в решаване на проблеми. Но тези показатели могат да се различават силно от същите показатели на компютърния процесор, например. Например при много мощен компютър може да се използва слабо скоростен принтер и т.н. Доколкото обработката на информация от процесора може да бъде много бърза, а принтера бавен, необходимо е отпечатването да става на етапи. Допълнителната памет и устройства за съхраняване на информацията трябва да се положат между процесора и изходящите устройства, ката че да не се забавя процесора.

3.1. Входящи устройства

Днес данните се въвеждат чрез клавиатурата. В миналото хората, които са въвеждали информацията са използвали перфориращи машини за кодиране на данните в 80 колонни перфо-карти. Всеки знак се е идентифицирал с уникална за него перфорация на специфично място върху картата. Друга възможност са били машини от типа "клавиш-лента" или "клавиш-диск", които позволяват данните да бъдат въвеждани чрез клавиатурата директно върху магнитна лента или магнитен диск за компютърна обработка. Подобни методи не се използват вече за сметка на по-преки начини за въвеждане на данни. Данните днес се въвеждат директно в компютъра чрез клавиатура и компютърен терминал или чрез използването на интерактивни устройства каквито са например сензитивните екрани, таблетите за дигитилизация, компютърната мишка, въвеждане чрез писалка или гласово въвеждане.

3.1.1. Сензитивни екрани. Те дават възможност ограничен обем от данни да бъдат въвеждани чрез докосване на повърхността на чувствителен видео дисплеен монитор с пръст или с показалка. Потребителят избира различни опции като докосва отделни части на екрана. Въпреки, че приложенията на сензитивните екрани са с ограничени възможности, те са лесни за използване и се препоръчват за хора, които не са добре запознати с работата с клавиатура. Използват се в магазини, банки, ресторанти и дори в някои офиси.

3.1.2. Таблети за дигитилизация - Таблетите са често използвани за графична работа или дизайн с помощта на компютъра. Те дават възможност на хората да пишат, рисуват и др.

3.1.3. Компютърната мишка - това е устройство, което се направлява от ръката на човек и е свързано с компютъра чрез кабел. Мишката се движи върху повърхност-стелка (т.нар. mouse-pad) и контролира позицията на курсора (електронното изображение на мишката) върху монитора. След като курсора застане върху желаното място, потребителят натиска бутона, за да направи избора. Тази възможност за "посочване и избиране" на електронната мишка представлява една алтернатива на клавиатурата и на текстово базираните команди.

Чувствителното топче върху клавиатурата е вид мишка, което изпълнява същите функции както и мишката. Самото устройство представлява малко топче, поместено в "гнездо", което потребителят движи с ръка. С въртенето на топчето в различни посоки се променя и положението на курсора върху екрана. Избирането на елемент от екрана става с натискане на бутон или при някои устройства с отпускане на топчето.

3.1.4. Устройства за въвеждане на информация - Устройствата за четене на ръкопис като например таблетите с електронни химикалки или преносимите електронни бележници (notebooks) са новопоявили се технологии за въвеждане на данни с много добри и обещаващи приложения. Тези устройства най-често се състоят от дисплейни таблети с плосък екран (електронна дъска за писане) и електронна писалка. С електронната писалка потребителя пише директно върху екран с размера на човешка длан. Екранът, монитор с течни кристали като на обикновените лаптоп компютри (преносими) е снабден с допълнителен прозрачен слой, върху който е изобразена мрежа от фини нишки. Екранът засича местоположението на писалката с излъчването на слаб сигнал от нейният връх. Екранът става тъмен на мястото, където е посочено с писеца. Екранът може също така да интерпретира жестове, направени с писалката като например "хващане" и "натискане". Съществуват писалки с кабел и без кабел. Букви и цифри, изписани от потребителя върху таблета могат да бъдат разпознати и превърнати в дигитални, като по този начин ще бъдат съхранени или обработени или анализирани. Подобна технология има силни и слаби страни.

3.1.5. Въвеждане на данни чрез глас - Устройствата за подобно въвеждане на информация превръщат говора в дигитална форма. Специален софтуер за разпознаване на човешкият глас сравнява електрическите образци на гласа на говорещият с предварително записан пакет от подобни образци. Ако образеца съвпадне въвеждането на данни се приема. Повечето гласови системи засега имат ограничени "речници" от няколко стотин до няколко хиляди думи, които могат да приемат само при много прости команди. Но дори и с ограничения, тази технология е вече приложима за редица програми или при работа на хора с недъзи. Например пощенската служба на САЩ използва системи за гласово разпознаване при сортиране на пощата. Потребителите изговарят кодове, вместо да използват собствените си ръце за сортирането на пратките.

3.1.6. Автоматизация на източника на данните Традиционните методи за въвеждане на данни включват поредица от стъпки, намесата на хората, както и съхраняването и, като често тя бива превръщана от един тип в друг. В този процес могат да възникнат грешки при предаването и, но дубликатите и допълнителните копия означават допълнителни разходи. Затова най-съвременните технологии за въвеждане на данни са фокусирани към автоматизация на източника на данните, при който се използват машини за четене на информация още в началният етап на нейното събиране.

Най-съвременните в тази насока са технологиите за четене на магнитно мастило, устройствата за разпознаване на оптични знаци, бар-кодът, дигитайзерите и сензорите. Подобни технологии елиминират нуждата от специален състав за въвеждане на данните. Процентът на грешките тук намаляват значително, като например този при разчитането на бар-кодът е по-малък от 1 на 10000 операции.

Технологията за разпознаване на магнитно мастило се използва най-вече в банките при работа с огромни масиви от чекове.

Устройствата за разпознаване на оптични знаци четат кодове и знаци, които превръщат в дигитална форма, подходяща за работа с компютър. Подобни устройства отразяват светлината от знаците върху документа и ги превръщат в дигитални модели, които компютърът може да разпознае. Това важи обаче само за знаци, които са отпечатани със специална форма. След като четеца сканира оптично информацията върху сметките, той ги подава автоматично на компютъра. Най-широко използваният оптичен код е бар-кодът, който може да откриете върху всяка вещ в по-големите супермаркети. На касите са поставени специални четци на бар-кодове, като стоката минава или задължително през тях, или е наложително касиера да ги насочва ръчно. Подобни кодове включват в себе си производителя и идентификационните цифри на самият продукт.

Бар-кодовете се използват не само в супермаркетите и складовете за продажби на едро, но и в болници, библиотеки, при военни операции, уреди за транспортиране и всяка друга търговска операция.

3.1.7. Обработка на образи и дигитализирани образи При обработването на образи, компютърът и свързаната с този процес техника се използват като дигитални скенери и принтери с висока резолюция за въвеждането, съхраняването, обработката и разпространението на образи под формата на картини или документи. Обработването на образи изисква неговото дигитализиране или превръщане в серия от цифрова информация, която може да бъде обработена от компютъра. Скенера е устройство, което превръща образа в цифрова информация.

3.1.8. Сензори - Сензорите събират данни директно от обкръжаващата среда, които на свой ред се предават на компютърната система.

3.2. Изходящи устройства

3.2.1. Принтери. Принтерите все още са предпочитано средство за извличане на информация, когато се нуждаем от дълготрайни, записани на хартия данни. Принтерите изобразяват знаци, символи и дори графики. Принтерите се различават по своята бързина и начина, по който работят. Скоростта, цената и качеството на печата на принтера са неща, които трябва добре да се обмислят при тяхното избиране при покупка.
  • Знаковите принтери печатат по един знак като едно действие и са много бавни. Достигат от 40 до 200 знака за секунда;
  • Линейните принтери печатат цяла линия от страница при едно свое действие, като достигат скорост от 3000 линии на минута;
  • Страничните принтери печатат по цяла страница на едно свое действие, с бързина надвишаваща 120 страници за минута;
  • Барабанните принтери пресъздават знаците чрез натискане на устройство за директен печат от рода на валяк или цилиндър към хартията и мастилената лента. При матричните принтери се използва печатна глава, изградена от цял набор от малки "чукчета", които приличат на игли. Те удрят мастилената лента докато печатният механизъм се движи върху хартията от една страна на друга. В зависимост от изображението се активират различни игли.
  • Безбарабанните принтери не използват лента, с която да печатат върху хартията и обикновено са по-безшумни и бързи. Главните категории подобни принтери са лазерните, мастиленоструйните и топлинните принтери.
    • Лазерните принтери вероятно са най-известните от посочените три, използват лазерен лъч, който минава през светлочувствителен барабан (валяк). Върху хартията се отпечатват точки, съставящи образа избран за отпечатване като валяка се обръща и поставя тонер там, където лъча е посочил. Частичките тонер залепват първо към "заредените" части от барабана, а след това към хартията, докато тя минава през валяка.
    • Мастиленоструйните принтери изпръскват малки дози мастило върху листа хартия през малки дюзи със скорост 200 знака за секунда. Различните модели могат да ползват само черни или цветни касетки с мастило.
    • Топлинните принтери прехвърлят мастило от овосъчена лента върху химически обработена хартия, като дават висококачествени образи и графики. В някои принтери и други устройства за вход или изход на данни от компютъра са вградени възможности за обработка или съхранение на информация, с оглед да се намали натоварването на компютъра. Почти всички принтери за микрокомпютри имат поне 2К (2000 байта) памет, наречена буфер, където могат да се съхраняват до няколко изречения. Някои принтери имат допълнителна памет за съхраняване на шрифтове и знаци.
3.2.2. Плотери. Плотерите са специални устройства за извличане на информация с високо качество (разделителност), като графики, карти, схеми, рисунки, чертежи и т.н. Използват се най-често от инженери и архитекти. Снабдените с писалка плотери са програмирани да преместват в различни посоки обектите, да чертаят начупени линии чрез изобразяването на много къси прави линии и т.н. Електростатичните плотери пресъздават най-различни образи чрез малки точки върху специална хартия с използването на електростатични заряди.

3.2.3. Видео-дисплей терминали. Изобразяването на информацията на подобен вид устройства е подходящо, когато не се нуждаем от постоянен хартиен запис на информацията, а когато ни е необходим незабавен отговор. Видео терминалите могат да бъдат класифицирани в зависимост от това дали са монохромни(едноцветни) или цветни или дали могат да изобразяват само текст или текст и графика. Традиционният начин за изобразяване на информация върху терминален екран е чрез катодно-лъчева тръба или КЛТ. КЛТ работи подобно на екрана на телевизора, в който лъч от електрони изобразява върху екрана малки точки, наречени пиксели. Колкото повече пиксели има на екрана, толкова неговата разделителност или яркост на образа е по-добра (резолюция).

Устройствата за изобразяване на графика често използват картографиране на битове - всеки пиксел върху екрана получава адрес и се предава на компютъра. Това изисква по-висока компютърна памет, но позволява по-фин образ и възможност за изобразяване на всякакъв вид образ върху екрана. Мониторите с висока-разделителност, използващи стандарта VGA (Video Graphics Array) за изобразяване на графики поддържа графики с разделителност 640х480 (от 307200 пиксела).

Плоскоекранните устройства за изображение използват химикали или газове, компресирани между стъклени плоскости. Поради своята компактност, лекота и минимален разход на енергия се използват при преносимите лаптопи, електронни бележници, и палмтопи. Двете водещи технологии са плазмата и течните кристали. Плоските екрани с активен матричен дисплей са по-ярки и контрастни, но по-скъпи от екраните с пасивен матричен дисплей.

3.2.4. Микрофилм и микрофиш. Микрофилмът и микрофишът се използват при запис на информация от рода на микроскопските филмирани образи, които могат да се съхраняват компактно за бъдеща употреба.

3.2.5. Звукови средства за извличане на информация от компютъра. Звуковият изход включва глас, музика и други звуци. Устройствата от подобен вид превръщат цифровата информация в звукова форма. Когато искате да получите информация по телефона е възможно да ви отговори един "компютърен глас". Необходимите за този процес звуци са предварително записани, кодирани и записани на диска, откъдето трябва да бъдат преведени обратно в думи, които се изговарят. Тази технология е особено популярна при играчки, автомобили и игри, както и при ситуации, при които визуалното представяне на информацията не е подходящо.



Коментари: