Комуникации. Същност. Видове

Комуникации. Същност. Видове комуникации

Комуникация е процес, чрез който двама или повече души си споделят информация и споделят нейния смисъл. Терминът "комуникация" се използва за означаване на научната област и на съвкупността от дейности, свързани с нея. Комуникацията е динамичен процес. Възникнал през XX век. Съществуват няколко схващания за комуникацията:

Първото е, че комуникацията представлява трансфер (пренос) на съобщения от някакъв краен получател (А → В).

Второто схващане е, че комуникацията е обмен (А ↔ В).

А третото схващане е, че тя е обмен на знакови структури с цел извличане на информация.

Общата характеристика на комуникацията е, че тя е процес; винаги е семиотична (т.е. използва знаци) и е взаимодействие или интеракция, най-малко между двама души.

В основата на всяка знакова система определящи са компонентите на комуникацията: участници, кодове, канали, самите съобщения, обратната връзка и т.н.

Видове комуникация:
  • Пряка и опосредствана комуникация – според вида на използваната медия. При пряката се използват само телесни средства, а при опосредстваната се използват странични технически средства;
  • Контакна и дистантна – според разстоянието между участниците;
  • Монологична, динамична и комбинирана – според тактиката на общуване;
  • Двупосочна и еднопосочна – според възможността за обратна връзка;
  • Зрителна, слухова, тактилна, вкусова, обонятелна – според канала;
  • Всекидневно битова, дидактична, религиозна, научна. . . – според типа дискурс;
  • Масова и междуличностна – според участниците.
Линейни модели на комуникация:

Появяват се през 30те години на XX век. Те са механични, аситуативни, нехуманизирани. Едни от първите линейни модели е на Карл Бюлер, който представя комуникацията като протича между адресант и адресат във връзка с определен предмет. През 50те години на XX век се появяват първите многокомпонентни модели, но също от линеен тип на американците Шенън и Уивър. Първият недостатък на всички линейни модели е това, че те предполагат просто транслация на някакво съобщение, което без проблеми се възприема със смисъла, който е имал предвид изпращачът. Вторият недостатък е, че те представят една идеална ситуация в абстрактни условия.

Интерактивни модели на комуникация:

Тук текста не е предаване на съобщение, а процес на взаимодействие. Важен фактор е обратната връзка (feedback). Oт този фактор се има предвид – самия адресант поддържа обратна връзка със собственото си съобщение; предвижда се и възможната редакция на адресата под формата на обратна връзка. Модели на интерактивна комуникация има при У. Шрам, Г. Берло.

Масова комуникация:

Към изясняване на понятието – терминът "mass communication" е възникнал в англо- американските изследвания. Общуването е процес на размяна на идеи или информация между хората. Масовото общуване е процес на предаване и приемане на писмени и устни съобщения, които предизвикват отговор. Общуването се счита за успешно, когато то постига желаната реакция или отговор от приемащия съобщението. Масовата комуникацията представлява тоталния обмен на формална и неформална, вербална и невербална информация, като при това се различават: формална и неформална комуникация, вербална комуникация и невербална комуникация. Тук е на лице сложна организация, т.н. телевизионна мрежа. Принципно има ясно разделение на труда в продукцията на текста. Ролите на автора, аниматора и принципала се осъществяват от различни колективи. Адресанта е почти анонимен за адресатите. Адресата е масов необозрим, анонимен и непознаваем. Продукцията на този вид комуникация се характеризира с наличието на дистрибуторска мрежа.

Междуличностна комуникация:

Междуличностната комуникация е цялостен, сложен и многообразен, типичен за хората процес за установяване помежду им духовен контакт, в който те проявяват своя вътрешен свят (идеи, чувства, мисли и др.) Получава и предава информация. При нея адресанта винаги е единичен автор, аниматор и принципал. Адресата също е единичен, а също така познат и има конкретни характеристики. Продукцията при междуличностната комуникация е евтина, а дистрибуцията се извършва лично от автора. Тук съществува алтернатива, т.е. размяна на ролите адресат и адресант.

Адресант

Адресантът е човек, който в най-общ смисъл е източника на информация, човекът или институцията от където излиза някакво съобщение. Комуникативната му роля е сложна, тя включва три позиции:
  • Автор = продуцент;
  • Аниматор = репродуцент;
  • Принципал ~ инициатор ;
Тези три позиции могат да се комбинират по различни начини.

Термини в комуникациите:

Адресат
Адресът е комуникантът, който получава информацията. Той е един от важните компоненти в структората на комуникативния акт. Без него няма комуникация, няма обмен на информация. Той може да бъде един, но и множествен. Множествен адресат се нарича аудитория, т.е съвкупност от слушатели. Ролята на адресата се дели на различни позиции:
  • Пряк адресат;
  • Косвен адресат;
  • Неподозиран;
За разлика от адресанта, където трите роли може да се съвместяват, при адресата не е възможно.

Код
Кодовете са правила чрез които участниците общуват. Този термин се използва в два основни смисъла:
  • Някакъв вид знакова система, в този смисъл са всички естествени езици, системи от пътни знаци, светлините на светофара, всички видове азбуки;
  • Съвкупността от правила, които характеризират правенето на текстове, но също така свои кодове имат и медиите. Присъствието на кода в комуникационната система се характеризира с две неща:
    • набора от кодове, с които си служим;
    • достатъчно е да има определено покритие между кодовете, които владеят адресанта и адресата.
Канал
Канала е трасето, по което сигналите се придвижват във времето и пространството от адресанта до адресата. Съществуват пет канала, чрез които хората получават информация от външния свят:
  • зрител / визуален;
  • слухов / аудио;
  • чрез допир / тактилен;
  • вкусов / густативен;
  • обонятелен / олфакторен.
Човек най- много използва зрителния и слуховия канал. С оглед на своето действие в частни случаи на комуникация каналите биват еднопосочни и двупосочни.

Предмет (тема)
Всеки един текст е свързан с някаква тема, т.е разказва нещо. Тази тема е свързана с определен предмет от действителността. Темата се определя като специфичен зрителен ъгъл, под който нещо от света се представя в даден текст, определя се от адресанта. Темата се определя адресанта. Той решава за какво ще се отнася даденият текст. Адресанта се стреми да представи темата в текста. Работата му по темата се нарича разгръщане на темата в текста. Адресата от своя страна декодира сигнала и извлича съдържанието, като се стреми да схване темата.


ВИДОВЕ МОДЕЛИ НА КОМУНИКАЦИЯ:

1. Линеен модел на Клод Шенън – характерно за модела на Клод Шенън, е че комуникацията е "всяка процедура, при която едно съзнание може да въздейства върху друго". Схемата е:

източник – съобщение - адресат,
чрез два процеса: кодиране и декодиране.

предаване – кодиране – канал (шум) – декодиране - приемане

Този модел е многофакторен, състои се от източник, който предава съобщението на адресата, свързан с канал, по който тече съобщението съставено чрез код. Еднолинеен модел. Трансфер на съобщението:

А → Б
(Механично пренасяне на съобщение)

2. Модел на Ласуел – линеен модел, при който се набляга на психологичния аспект на комуникацията:

вход – получател – цел – източник – изпращач – изход

← декодиране → кодиране →

Този модел е двулинеен. Всички участващи в комуникацията влияят в общуването. Модела е механичен. Обмен на комуникация feedback (обратна връзка):

А ↔ В

Приликите между двата модела на комуникация:

Двата модела са линейни. Моделите са механични и нехуманизирани. Двата модела пренасят съобщение и наблягат на комуникацията между адресант и адресат.

Разлики между двата модела на комуникация:

Разликата между модела на Шенън и Ласуел, че първият е еднолинеен, а вторият двулинеен. Модела на Ласуел са важни адресанта и адресата, защото течащата информация е с обратна връзка. При модела на Шенън, адресанта е този който изпраща информация само, а адресата е пасивен, той само я приема.

Семиотиката (наука за знаци) дефинира област на теоретичното и емпирично изследване на знаците, символните системи и процеси, знаковото и комуникативно поведение както и техните биологични и социални функции.



Коментари: