Операционна система Windows

Операционна система Microsoft Windows

Развитие на операционна система Windows

Операционна система Windows първоначално е разработвана като надстройка над DOS, създаваща операционна среда. В този начален период Windows използва DOS за управление на голяма част от ресурсите на компютърната система. Потребителите получават една нова обвивка, съдържаща графичен потребителски интерфейс (GUI) и редица приложни програми, обогатяващи възможностите на операционната система.

Всяка следваща версия на Windows отдалечава операционната среда от DOS, изпълнявайки все повече задачи по организацията на компютърната система. С появата на Windows 95 много от задачите, изпълнявани от DOS, се прехвърлят на модули от средата на Windows, които са с 32-битова структура и работят в защитен режим (в многоздачна среда). В следващите версии (98 и СЕ) отдалечаването от DOS се увеличава, но в основата все още е старата операционна система.

Наред с версиите 95 и 98 се разработва и Windows NT, която е не просто усъвършенстване на старите версии на Windows, а принципно нова система. Тя се разработва като отговор на разработената от IBM операционна система OS/2 и опит да се заобиколят разработките на Novell (системата NetWare) за работа на компютърните системи в мрежа. Съвместимостта с другите версии на Windows не е на необходимото ниво, но за сметка на това надеждността на системата е много висока. Тази операционна система е напълно 32-разрядена, поради което не всички 16 – разрядни приложения разработвани от старите версии на Windows, вървят безпроблемно на тази нова платформа.

Windows 2000 и Windows XP са разработени като напълно самостоятелни операционни системи (без DOS ядро), но в тях е предвидена възможност за осигуряване на съвместимост със старите приложения, дори и на програми работещи под DOS. В този случай системата не преминава като управление в DOS ядро, а симулира DOS среда в която изпълнява DOS програмите.

Версиите на Windows - Vista и Windows 7 ще бъдат разгледани в следващи постове.

Принципи на програмиране под Windows

Основните отличия на Windows операционната система от старата система DOS могат да бъдат разбрани, ако се опитаме да проследим стила на работа по създаване на програмите, работещи под управлението на тези системи. Когато се създава програма под управление на DOS, най-напред се обмислят отделните логически стъпки при изпълнението на програмата (етапите при работата на програмата). По този начин се дефинират отделните логически части на програмата и по този начин процедурите (подпрограмите), от които ще се състои програмата. Този стил на програмиране се нарича процедурно ориентиран. Въпросът за това как ще изглежда комуникацията с потребителя, се остава на втори план (поради простия интерфейс на DOS).

Когато се работи в среда на Windows, начинът на разработване на една програма е по-различен. Програмистът най-напред обмисля външния вид на програмата (екранните форми за осъществяване на диалога с потребителя). След това се разглеждат всички събития, които могат да се случат в процеса на работа на програмата, например показалецът на мишката се намира в определена област от екрана или се натиска бутонът на мишката, когато показалецът е позициониран върху определен участък от прозореца и т.н. След идентифициране на възможните събития, за всяко събитие се съставя отделна процедура, обработваща даденото събитие. Програма, създадена за работа под Windows, представлява съвкупност от всички процедури, обработващи събитията, които са възможни в процеса на работата й. Поради тази причина, програмирането в Windows среда не може да се отнесе към процедурния начин на програмиране. Вместо него програмирането в Windows среда се нарича програмиране с управление на събитията (event-driven).

Windows е длъжна да изпраща съобщения за всички събития към програмите, които биха могли да реагират на тях. На екрана обикновено има един показалец и много работещи в определен момент програми. Затова Windows изпраща съобщение за дадено събитие до всички програми, работещи в определен момент, и всяка програма трябва да оцени дали това събитие предполага някакво действие или не.

Windows е многозадачна операционна система. Това означава, че CPU известно време изпълнява някоя задача, след което я изоставя и известно време изпълнява друга задача, изостявя я и нея и започва трета и т.н. Ако всеки такъв промеждутък е много кратък, CPU ще се връща към изпълнението на дадена задача много пъти, а за потребителя ще изглежда, че програмите се изълняват едновременно. На практика CPU изпълнява разпределение на времето (time sharing), квантоване на времето (time slicing) или временно уплътняване (time domain multiplexing).

Това може да бъде реализирано по два начина. И в двата случая е необходима специална програма, супервизор (supervisor), която осъществява превключване на CPU от една програма към друга.

Графична обвивка на Windows

Основното работно пространство на Windows интерфейса се нарича Desktop. Това е главният прозорец, който се установява след стартиране на компютърната система. Върху него се намират основните инструменти, чрез които Windows обслужва потребителите на компютърната система.

В пространството на Desktop са разположени определен брой малки картини (икони). Всяка икона представя определен обект (програма) или папка в която са групирани програми, които могат да бъдат стартирани. Стартирането на програмите се извършва чрез двукратно натискане на бутона на мишката върху иконата на съответната програма.

В терминологията на Windows се използва широко терминът Folder (папка). Това понятие заменя понятието подкаталог (директория), което се използваше в по-ранните версии на DOS системите.

Разглеждане (проверка) на съдържанието на отделните дискови устройства (програми и файлове) може да се извърши по различен начин. В стандартната комплектовка на графичния интерфейс на Windows има два инструмента, които могат да се използват за тази цел. Това са My Computer и Windows Explorer. Първият се намира върху основният прозорец (Desktop) и се разполага още при инсталирането на системата, а вторият може да се позиционира при желание на потребителя.

Основна роля в организацията на работата с Windows играе така нареченият ред (бар) със задачите. Върху него се намира бутон Start – с него се отваря меню, в което има редица възможности за настройка на операционната система (settings); за търсене на файлове или подкаталози по различни признаци (Find); директно стартиране на програми и др. Едно от най-важните полета в стартовото меню е Programs. При избирането на това поле се отваря списък с програмите, които могат да бъдат стартирани от компютърната система. По време на работа върху реда със задачите се намират наименованията на програмите, които работят в дадения момент.

Добавяне и изтриване на програми – Програмите, работещи под управление на Windows, обикновено имат специфична инсталираща програма, която осигурява правилното разположение на файловете върху постоянния носител (твърдия диск) и създаването на икони за стартиране (в секцията Programs). Най-често тези програми се именуват Setup или Install. Зареждането на нова програма се извършва, като се стартира Setup (Install) от полето на опцията Run на основното меню Programs, от Windows Explorer, или от My Computer. Стандартният начин за зареждане на нова програма е от Control Panel секция Add/Remove Programs позиция Install.

Стартиране и затваряне на програма. Стартирането на дадена програма може да се извърши по няколко начина:
  • стартиране посредством изведена икона на програмата върху Desktop-а на компютъра;
  • чрез раздела Programs на Start менюто;
  • чрез Windows Explorer или от My Computer (двукратно натискане на бутона на мишката, позиционирана върху програмата).
Всяка програма се стартира в отделен прозорец.

В стандарта на Windows, отделните форми съдържат в десния си горен ъгъл набор от бутони, чрез които се управлява положението на формите върху Desktop-а.

Windows CE

Windows CE е версия на Windows, която Microsoft е разработила за използване в машини с ограничени апаратни възможности. Първоначално е създадена за джобни персонални компютри (Hand-held PC) и персонални цифрови помощници (Personal Digital Assistant - компютърни бележници). Идеята на тази съкратена версия на Windows е да намери приложение в много други битови електронни устройства (перални машини, аудио- и видеотехника и други).




Коментари: