Общуване и комуникация

Общуване и комуникация

Общуване и комуникация навлязоха в научната литература през последните години като взаимнозаменяеми понятиятя. Едно коректно отношение изисква по-точно дефиниране на общото и различното между общуване и комуникация. От чисто психологичен аспект коректно в българския език е използването на понятието общуване. Общуването е феномен, който характеризира психичната същност на обединението на хората. То представлява целенасочен обмен на информация, мисли, идеи, позиции, емоции, оценки между хората, в процеса на съвместната им дейност. Осъществява се посредством езика и други знакови системи. В общуването се проявява отношението на хората един към друг в процеса на съвместната дейност (Йолов, Градев, 1986). Общуването е включено в практическото взаимодействие между хората (съвместен труд, игра, учене и т.н.) и обезпечава планирането и организирането й. Общуването е предпоставка за съвместната дейност между хората и едновременно с това и резултат от нея. Посредством общуването дейността се организира, съгласува, но и обогатява.

В индивидуалнопсихичен план общуването е една от главните човешки потребности, чието удовлетворяване предполага процес на едновременно или последователно взаимодействие между хората, постигане на единомислие, общо емоционално преживяване и съгласуваност в реализирането на дадена цел.

В и чрез общуването хората се социализират в процеса на своя живот, развиват се като личности.

Комуникацията в организацията от друга страна, е понятие, което се използва в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива и по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели. В такъв аспект комуникациите в организацията представляват интерес не само за психологията, но и за управлението като научна дисциплина.

Чрез комуникациите в организацията се осъществяват следните функции:

  • даване на разпоредителна информация отгоре надолу (комуникация отгоре-надолу, в посока ръководител - подчинени) чрез заповеди, указания, разпореждания, препоръки и т.н.;
  • получаване на обратна информация отдолу нагоре (комуникация отдолу-нагоре, в посока подчинени - ръководител) за изпълнение на задачите;
  • даване на оценка за изпълнение на задачите от подчинените (отново потокът на информация е отгоре-надолу).

От посоченото следва да заключим, че чрез понятието комуникация можем да обозначим процеса на професионално общуване в организацията. Естествено, то притежава всички страни и особености на общуването по принцип, но може да се изследва и отделно, от гледна точка на специфичните му функции в организацията.

Общуването, като социално явление, притежава определена структура (Андреева, 1983, с. 94-96). Изуча-ването на социалните явления предполага разглеждане на всеки елемент от структурата. В структурата на общуването има три взаимно свързани страни: комуникативна, интерактивна и перцептивна.

Комуникативната страна на процеса на общуване, или както още се нарича комуникацията в тесен смисъл на думата, се отнася до обмяната на информация между партньорите в общуването.

Интерактивната страна на общуването е свързана с взаимодействието на индивидите в процеса на общуването. Т.е. отнася се до обмена на въздействия между общуващите.

Перцептивната страна на общуването се отнася до взаимното възприемане на партньорите и съответстващото на него разбиране в общуването.


Организационна психология, 2005
доц. д-р Валери Стоянов




Коментари: