Вербална комуникация

Вербална комуникация
Вербалната комуникация използва речта като знакова система. Следователно под вербална комуникация ще разбираме естествения звуков език, т.е. системата от фонетични знаци. Процесът на кодиране на информацията се предшества от изработване на замисъл, който впос­ледствие се облича в система от знаци. За приемащия информацията смисълът се разкрива в про­цеса на декодирането (Герчева-Несторова, 1999, с. 26-28). Точността на разбирането (съгласно за­мисъла на предаващия информацията) се осъществява чрез размяна на комуникативните роли на предаващия и приемащия. Това става чрез обратната връзка, когато приемащият се превръща в предаващ информация за това как е разкрил смисъла на приетата информация. Получава се диало­гична (двупосочна) комуникация, при което е възможна многократна смяна на ролите. В този процес информацията се обогатява и развива.
Вербалната комуникация притежава следните свойства:
Съдържателността на вербалната комуникация се определя от количеството изказани мисли. Може да се произнесат много думи, но да се каже много малко. Съдържателността на реч­та се детерминира от яснотата и дълбочината на мисленето на говорещия. Съществено за ръководителите е да умеят да излагат главното, същественото, да отделят второстепенното.
Понятността на вербалната комуникация се определя от достъпността за получателя на съобщението. В практическата си работа ръководителите следва да имат предвид индивидуални­те особености на служителите, към които отправят едно или друго съобщение. Понятното за един е неразбираемо за друг.
Изразителността на вербалната комуникация се определя от нейната ясност, страстност, енергичност или на другия полюс от нейната монотонност, вялост. Съществено значение за изра­зителността на речта има използването на невербалните знаци.



Коментари: