Цифрова обработка на звукови сигнали. Скорост на цифров поток на звук. Необходими обеми на паметта. Звукови файлови формати.
Човешкото ухо възприема честоти в обхвата от 20 до 20 000 Hz.
Следователно за качественото възпроизвеждане на звуков сигнал е необходимо fд ³ 40 kHz. В зависимост от вида на обработвания звуков сигнал (телефонен, говор, музика) спектъра може да се ограничи до различна максимална честота fв. Следователно при дискретизацията на тези сигнали може да се използват различни честоти на дискретизация.
Въведени са стандартни стойности за честотата на дискретизация - 8 kHz, 11 kHz, 22 kHz, 44 kHz и други. Колкото по-голяма е честотата, толкова по-точно ще се възпроизведе сигнала.
Броят на разредите (съответно броят на нивата на кватуване) също може да е различен в зависимост от вида на обработвания звуков сигнал – 8 bits, 16 bits, 24 bits. Колкото по-голям е броят на разредите, толкова по-точно ще се възпроизведе сигнала.
Проблемът, който възниква при цифровата обработка на сигналите е свързана с капацитета на паметта.
Скоростта на потока е:
fд х брой разреди х брой канали, [bit/s]
За да се получи обемът на целия файл, полученото произведение се умножава и по продължителността на звуковия сигнал в секунди.
Ако сигналът е компресиран, полученото произведение се разделя на коефициента на компресия.
Например, ако трябва да се запише звуков стерео (2 канала) сигнал (музикално произведение – fв = 20 kHz, а fд = 44 kHz ), кодиран с 16 bit, скоростта на потока е:
44 000 х 16 х 2 = 1 408 000 bit/s.
Ако се обработва (предава) телефонен сигнал, спектърът се ограничава до fв = 3,4 kHz. Следователно може да се работи с fд = 8 kHz.
Ако се обработва (предава) само говор и се изисква да има разбираемост, достатъчно е fд = 11 kHz.
Звукови карти
Звуковата карта има две основни функции:
1) АЦП / ЦАП
В едната посока звуковата карта възприема аналоговите звукови сигнали от различни източници (микрофон, касетофон, CD устройство и др.), като ги преобразува в цифрови сигнали. В обратната посока цифровите сигнали се преобразуват в аналогови и се подават към високоговорителите и различни външни устройства.
2) Синтезиране (генериране) на звукови сигнали
На звуковата карта се подава нотна информация и вградения в картата синтезатор генерира съответните тонове.
Запис и възпроизвеждане
Записът и възпроизвеждането на звукови сигнали се извършва посредством съответния хардуер и софтуер.
При запис е възможно смесването на различни източници на звук – външни и вътрешни, както и добавянето на различни ефекти.
Звуковата информация може да се запише по два начина:
- като звуков сигнал – некомпресиран или компресиран (напр. формати WAVЕ, MP3);
- MIDI (Musical Instrument Digital Interface) формат – записва се информация за избраните ноти, вида на инструмента – отпада изискването за голям капацитет на паметта.
Възпроизвеждането зависи от начина по който е записан звуковия сигнал. Целта е да се подаде информацията в подходящ вид към високоговорителите и различни външни устройства.
- генериране на звук чрез цифрово-аналогово преобразуване – когато е записан като звуков сигнал;
- синтетично генериране (синтезиране) на звук – когато информацията е записана в MIDI формат.
Информацията, записана в MIDI формат може да се подаде чрез съответния MIDI интерфейс на произволен брой външни MIDI генератори на звук.
Коментари: