Структура на конвенционалната абонатна мрежа
1.1 Селищни телефонни мрежи
PSTN (Public Switched Telephone Network) е мрежа от канално-комутируемите публични мрежи по света. Наподобява топологията на Интернет, който е глобална мрежа на пакетно-базираните комутируеми публични мрежи. Първоначално като мрежа от стационарни аналогови телефонни системи, а към момента почти изцяло цифрова, включваща също и мобилните телефони. PSTN изцяло се регулира от стандарти, създадени от ITU-T, използваща E.163/E.164 адреси (познати още като телефонни номера) за адресиране.
Въпреки че мрежата води началото си от използване на аналогови връзки през ръчни комутаторни табла, автоматичните комутатори заместват таблата, а впоследствие се използват цифровите технологии за комутация. Повечето комутатори използват цифрови вериги между телефонните централи, и двупроводна аналогова линия за връзка до повечето телефонни постове.
Основната цифрова верига в PSTN е канал - 64 кбит/сек, първоначално разработен от Bell Labs и наречен DS0 (Digital Signal 0). За да пренесе стандартен телефонен разговор от повикващия до повикания абонат, звуковият сигнал е дискретизиран с честота на дискретизация 8kHz, и използвана 8 битова импулсно-кодова модулация (Pulse Code Modulation). След това разговорът се предава през телефонните станции като комутирането се извършва посредством протокол SS7 между станциите под действието на обща маршрутизираща стратегия.
DS0 линиите се мултиплексират заедно, като се използва Time Division Multiplexing (TDM) - Мултиплексиране с разделяне по време. Няколко DS0 биват мултиплексирани заедно в по-високо капацитивни вериги, например 24xDS0 = DS1, познат още като Т1. Европейският еквивалент е Е1, който съдържа 32х64кбит/сек канала. При по-модерните мрежи това мултиплексиране е преместено колкото може по-близо до крайния абонат, обикновено в комуникационни шкафове в близост до пътищата в населени места или в големи търговски сгради.
Единичните канали се предават от първият мултиплексор до станцията през набор от устройства с общо название Access Network. Access network и междуградския пренос на PSTN се извършва посредством Синхронно оптично предаване (SONET и SDH), въпреки че в някои части все още се използва по-старата PDH (Плезиохронна Цифрова Йерархия) технология.
1.2 Симетрична линия
Симетричната абонатна линия е слабо известна и разпространена в България технология за предоставяне на широколентов достъп до Интернет, използващ наличните медни телефонни кабели (познати под термина последна миля).
Тя се отличава от другите технологии по това, че скоростите на предаване и приемане са симетрични. Потребителят може да "сваля" информация със същата скорост, с която може да "качва". Това прави технологията по-подходяща за употреба от малкия и среден бизнес. Такива линии са SHDSL и SDSL.
SHDSL e симетрична линия за предаване на данни със скорост от 192 kbit/s до 2,304 kbit/s с товар 64 kbit/s за една двойка и от 384 kbit/s до 4,608 kbit/s с товар 128 kbit/s за две двойки. SHDSL както и SDSL има обхват 3000 метра.
Стандарта на SHDSL по ITU-T е G.991.2. SHDSL също е познат и под името G.SHDSL.
Коментари: