Измерване на джитер

Измерване на джитер и коефициент на предаване на джитер на регенератор

Един от основните блокове в приемната страна на една цифрова мултиплексна система е системата за тактова синхронизация. При първичните мултиплексори тактовата честота в приемника се извлича от приетият информационен поток. Относителното изместване на тактовата честота се дължи на неидеалният характер на работата на системите за тактова синхронизация (СТС). Освен това самият линиен сигнал, постъпващ на входа на СТС, няма идеални характеристики поради изкривяванията в линийният тракт дължащи се на регенераторите и най-вече на кабелите. В резултат се получават значителни отклонения, които предизвикват трептене на приетата тактова честота прямо номиналната тактова честота, зададена от предавателния генератор. Този ефект на систематични случайни флуктоации предизвиква паразитна фазова модулация на тактовия сигнал и се нарича джитер.

Изучаването на джитера често пъти се извършва чрез тъй наречената функция на джитера j(t). Функцията на джитера е непрекъсната функция. Стойността на ординатите D j(t) е равна на отклоненията на тактовите сигнали от техните точни номинални (идеални) тактови моменти в резултат на джитера. На фиг.7.1 е показан сигнал със синусоидална функция на джитера.


фиг. 7.1

Едни от важните характеристики на джитера, които се измерват са: изходен джитер, допустими стойности на джитера и коефициент на предаване на джитера.

Измерването на изходен джитер се извършва на изхода на изследваното устройство при нормална работа на устройството. За входен тестов сигнал се използва реалният сигнал, постъпващ на входа при нормална работа на устройството. Измерването в лабораторни условия може да се проведе, когато изследваното устройство е включено към генератор на тестови комбинации (кодови думи). Схемата на свързване на уредите е показана на фиг.7.2. Вместо генератор на тестови комбинации може да се използва и джитергенератор (PJG-1) при зададена амплитуда на джитера 0%.


фиг. 7.2

Допустимата стойност на джитера (толеранс) се определя чрез максималната стойност на джитера, която може да има на входа на устройството преди да се появи грешка по бит. На входа на изследваното устройство – регенератор се подава сигнал от джитергенератор, чрез който се задава различна стойност на честотата на функцията на джитера D j(t) и се измерва коефициентът на грешка по бит.

Коефициентът на предаване на джитера е честотно зависима функция. Тестваното устройство се захранва от генератор на тестови комбинации, чийто сигнал е с константна амплитуда на джитера и с променлива честота на модулиращата функция на джитера. На изхода на тестваното устройство се свързва джитеризмерител. Схемата на свързване на уредите е показана на фиг.7.3. Съгласно изискванията на ITU-T са определени допустими стойности на коефициентът на предаване на джитера. Коефициентът на предаване на джитера е отношението на изходният джитер към входния джитер. Видът на характеристиката за допустимите стойности е показана на фиг.7.5.




Коментари: